Защо не трябва да се притеснявате от късното прохождане на вашето дете?

1.Наследствен фактор. Но това че вие като мама сте проходили едва на 14-месечна възраст не означава, че сега нещо не ви е наред, нали? И на бебето ви няма да му има нищо, въпреки че е проходило по-късно от останалите деца в квартала.

2. Уплаха от самостоятелно движение. Най-често това става от удряне или падане. И в двата случая, по всяка вероятност, вие още се чувствате виновни за случилото се. Но ако питате своите родители, ще разберете, че и вие сте падали или били изпускани. Истината е, че при леки нефатални удари, нещата изобщо не могат да бъдат катастрофални. А детето рано или късно ще преодолее страха си и вие можете успешно да му помогнете в това, но без да го пришпорвате, разбира се.

3.Грешните аксесоари или обувки за прохождане. Може би, детето не харесва проходилката или коланът за прохождане го стяга. А може би, това бънджи просто не е по негов вкус. При всички случаи, ако нещо куца в прохождането, добре е да сменяте подходите. И не забравяйте, че всички тези аксесоари (без бебешките обувки за прохождане) са помощни и не задължителни, а препоръчителни.

4.Прекалено много харесва пълзенето. Това е често случващ се синдром у децата. Ако едно бебе толкова добре усвои пълзенето, може и да не му се занимава с далеч по-изморителното прохождане и да си седи на земята буквално от мързел.

5.Бебето е прекалено често приковано на едно място и то затворено – например, в кошарата или в количката. Давайте на детето си свобода за движение и ще видите, че скоро то ще стане само.

Не се притеснявайте и не бъдете прекалено пришпорващи за детето си, ами го насърчавайте и заедно, с усмивка и приятелска подкрепа извървете пътя до първите самостоятелни стъпки! Успех!