За късното проговаряне

След късното прохождане, вероятно най-притеснително за родителите е късното проговаряне. И ако за късното прохождане можем да направим усилия и да вземем допълнителни мерки като качествени обувки за прохождане, проходилка, колани и така нататък, с проговарянето нещата сякаш стоят малко по-сложно.

Когато се обсъжда темата за проговарянето изобщо, добре е първоначално да се има на предвид кое е нормално и кое не. Според педиатрите децата трябва да бъдат в състояние да кажат една дума на около 1 годинка, две словосъчетания в периода от 18 месеца до 2 години, а на възраст 3 години да могат да казват изречения, състоящи се от три думи. Най-правилната реакция е да се посети специалист – невролог, логопед, психолог, ако детето не проговаря до тригодишна възраст. Паниката обаче е излишна, скъпи мами и татковци, защото знаете добре правилото – всяко дете е индивидуално.

Често, причините за късното проговаряне съвсем не са медицински и са или преодолими без намесата на специалист, или просто изискват търпение, докато отминат. Фактори като наследственост и темперамент обикновено са основни причина за късно проговаряне. В много случаи самите родители са причината за късното проговаряне. Например, ако не оставяте детето да покаже признак на изразяване, та дори и с ръчички, можете да го приучите и по този начин то да сметне, че съвсем не е нужно само да се изразява вербално. Стресът или някаква уплаха са още по-чести и вероятни причини за късното проговаряне. Но тъй като детето не може да ви сподели за конкретната причина, ролята на специалиста в случая е повече от важна и необходима.

Като медицински причини за късното проговаряне, най-вече, педиатрите посочват преждевременното раждане, прекалено ниското тегло на новороденото и в процеса на развитието му до 1-годишна възраст, хронична инфекция на ухото и други. Липсата на говор и реч, насочена към самото дете, от ваша страна като родители е сериозна грешка. Постоянното говорене, пеенето заедно, но не и гледането на телевизия, са изключително полезни в стимулирането на бебето да започва да изказва първите срички, а после и първите си думи.

Ако смятате, че детето ви изоставя с проговарянето, не трябва да се притеснявате, а да вземете адекватни мерки като посещение при логопед и консултации с други специалисти. Дори да не бъдат установени конкретни медицински причини за липсата на реч при детето, не се отчайвайте. Бъдете търпеливи, стимулирайте детето, обогатете социалните му контакти с други деца и възрастни хора, за да осъзнае то само колко е важна комуникацията. Не забравяйте, вие не сте лекари и затова личните ви диагнози, поставени в паниката, са безпочвени. Това, което се изисква от вас, е да подкрепяте детето във всяка ситуация, особено в такава, когато то има проблем и заедно бихте се справили далеч по-лесно!