Това са напълно основателни притеснения за младата майка и таткото новобранец. За тях всичко предстоящо е едно огромно предизвикателство, а страховете дали ще се справят като родители са неизбежни, но пък са и израз на готовност да са максимално грижовни и отговорни.

В следващите редове ще си поговорим надълго и нашироко за отглеждането на бебе с котка или куче. Ще разясним евентуалните рискове, но и ще споменем не малко плюсове на подобно съжителство. Останете с нас, за да прецените сами ситуацията и да вземете оптимално решение за толкова важен въпрос по отношение на грижите на дългоочакваното да се появи на бял свят бебе.

Опасни ли са котките и кучетата за бебето?

Най-сериозни са родителските притеснения относно здравословното състояние на детето, отглеждано в среда, обитавана от домашен любимец. Доколко то може да е опасно? Истината е, че при взети навременно и адекватни мерки сериозен риск за вашето дете няма. Разбира се, понякога нещата могат да се объркат, но при внимателно съобразяване на личното пространство, от което през първите месеци има нужда новороденото, те ще са по-скоро само поводи за смешни случки за разказване.

Евентуалните рискове, които крие отглеждането на дете с домашен любимец, са алергичните реакции. Нека си го кажем – котешки косми и бебе не звучи като особено здравословна комбинация, нали? В същото време, учените отдавна са установили, че 90% от алергичните реакции при децата, се отключват от храна. Тя може да е както директно консумирана, така и предавана чрез майчиното мляко. Нещо повече – учените добавят, че възможно най-ранният достъп на детето до домашни животни, редуцира риска от каквито и да е бъдещи проявления на такъв тип алергия. Ето защо, ако по време на бременност майката вече е била в компанията на коте или куче, рискът бебето да получи неприятна реакция от първата си среща с него, е минимален.

Някои инфекциозни и вирусни заболявания обаче се предават изключително лесно от домашен любимец на човек. Стриктното водене на ваксинационния паспорт на вашето куче или котка е задължително, особено ако скоро очаквате нов член на семейството.

Последно, но не по важност, агресивното и странното поведение на домашния любимец, трябва да е скоростен сигнал за вас, че нещо в здравословното му състояние не е наред. В такъв момент бебето не трябва да е не просто в същото помещение, но и в същия имот. При всички други обстоятелства, облизването, мъркането и заиграването от страна на животинчето само могат да радват детето. Сами ще се убедите в това! И още едно изследване от учените: според него малчуганите, които растат в компанията на домашен любимец, имат много по-голям шанс да се превърнат в грижовни, емоционално интелигентни хора с големи сърца.

Препоръки за отглеждане на новородено бебе и куче у дома

За да извлечете всички ползи от съжителството между кучето и бебето си, е важно да спазвате някои специфични препоръки на експертите. С тях ще обезопасите както първата им среща, така и бъдещите им игри. Не подценявайте ролята на кучето в грижите за вашето мъниче. Ще се учудите колко много пъти животинчето буквално ще ви отменя, когато детето има нужда от забавление и игри.

• Първо подгответе кучето за новия член на семейството. То няма да разбира изцяло предстоящата промяна, но ако подредите детската стая предварително, ще е наясно, че нещо се задава и то трябва да прояви разбиране. Докато се занимавате с тази така приятна задача, се уверете, че сте поставили всички мерки за безопасност, които ще попречат на кучето да нахлуе в детското креватче (та макар и с добри помисли).
• През първите седмици, а дори и месеци не е препоръчително да има директен достъп между кучето и лицето на детето. Телесният контакт обаче бързо ще скъси дистанцията между тях. За целта „предложете“ крачетата или ръчичките на детето – кучето с удоволствие ще ги подуши, за да ги опознае, и оближе в знак на готовност за приятелство.
• Колкото и да имате вяра на своето куче, не го оставяйте за дълго време само с бебето. Нека детето порасне и поне започне да лази. Има време за игри, повярвайте ни – те двамата ще си ги вземат рано или късно.
• Бъдете добър стопанин. Кучето ви може да започне много да ревнува, когато види, че заради новия член на семейството, вече не е вашият любимец. Колкото и да сте изморени и затрупани със задачи, отделяйте нужното време и на вярната си животинка.

Новородено бебе и котка – как да подходим?

Котките могат да са с една идея по-ревниви и досадни, когато видят, че някой е заел мястото им. Това е така, защото често те се държат точно като децата – искат постоянно внимание, грижи и гальовно отношение. Към тях трябва също да подходите предпазливо, като се стараете да не им позволите да поставят в какъвто и да е риск или неприятна ситуация бебето. Ето няколко съвета за целта:

• Важно е котката да получи необходимия базисен минимум грижа като този на детето. Какво имаме в предвид? Задължително е котето ви да си има свое собствено легло и купичка, от която да се храни. Освен това, ако досега е обичало да спи при вас, се постарайте от по-рано да го отучите от този навик. Нощното кърмене е изтощително и без котка на главата на една майка!
• Осигурете обстановката, в която котката ви ще се справи със стреса. Такъв по-скоро ще има, защото тези домашни любимци са с характер и са достатъчно особени, за да се притеснят или дори ядосат при вида на нов член в семейството. Обичайно в такива ситуации котките обичат да се крият, докато не осъзнаят, че всъщност няма от какво да се страхуват. Добра идея е предварително да поставите или оставите места за скривалища – отворени гардероби, празни кашони и така нататък.
• Да се върнем на тема котешки косми и бебе – не, комбинацията не е добра, дори когато вече знаем за минималния риск от алергия. Едно такова косъмче може да вгорчи живота на детето, а от там и вашия. Много често в практиката си педиатрите са разказвали как бебета са плакали по цяла нощ само защото нещо миниатюрно (включително и прашинка) е докосвало все още твърде изнежената им кожа. Съветът ни е да научите котката си да не влиза в детската стая – и то предварително . Когато малчугана поотрасне и се сприятелят с животинката, може и да отмените това правило.
• Срещата? Първият контакт с бебето трябва да изцяло зрителен. Няма как да сте сигурни как ще реагира котката и дали от страх няма да го одраска (включително и неволно). Изчакайте детето да поотрасне, за да му позволите да погали животинката. Постепенно, увеличавайте степента на контакт. Вдигането на котето самостоятелно от детето трябва да остане за накрая и то след навършване на една годинка. Тази мярка ще предотврати инциденти и за двамата.

Децата по природа обичат животинките! Същото важи и за домашните любимци – те със сигурност рано или късно не само ще свикнат, но и ще се привържат към бебето ви. Разбира се, важно е да осигурите нужното време и обстановка това да се случи безобидно и приятно за всички.